И тази година киното е музика
И тази година киното е музика. Музиката на колоси като и. Музиката, която ни наелектризира, раздрусва и държи в плен много откакто сме изгледали лентите, които описват историите за огромни подиуми, правилни почитатели и големи гении.
Въпреки че и " Вчера си е за през вчерашния ден ", и, а и (2018), употребяват художествена измислица, красиво вплетена в действителността към музикантите, макар че критици и злобари настояват, че на равнище сюжет може още да се желае и при трите ленти, за мен те са изпълнили най-важния си замисъл – да ни накарат да си спомним тези скъпи моменти, в които музиката на огромните музиканти е съпътствала най-красивите ни прекарвания.
Тази година още един популярен режисьор – Дани Бойл, отличен с " Оскар " за " Беднякът милионер ", отдава значимото на музиката на една от най-големите банди в миналото. В лентата " Вчера си е за през вчерашния ден " ( " Yesterday " ) той се пробва да възкреси загатна за The Beatles по един много самоуверен, да не кажа и рискован начин – като се пробва да ни убеди, че има и една фикционална галактика, в която най-известните музиканти на света в никакъв случай не са съществували. Да, това е в основата на сюжета на кино лентата, в който героят Джак Малик (изигран от Химеш Пател) постепенно схваща, че никой на този свят не е чувал за именитата група. Малик осъзнава, че това е звездният му момент и голям късмет да се трансформира от един несъвършен музикант в легенда. И той се трансформира във феномен – като Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън. Във филма участва и артистът и притежател на " Грами " Ед Шийран, който играе самия себе си. Именно Шийран оказва помощ на Джак да пресъздаде някои от най-големите шлагери на The Beatles по покъртителен и несравним метод.
Разбира се, този " прочит " на музиката на ливърпулската четворка е напряко абсурден за някои от почитателите, само че както споделя Бойл, концепцията най-вероятно би допаднала на The Beatles, защото " те са експериментатори със характерно възприятие за комизъм ". Режисьорът добавя, че Ринго Стар и вдовицата на Джордж Харисън са гледали кино лентата, а Пол Маккартни е имал положителна реакция към филмовия откъс. За мен филмът издиша при развиването на сюжета, само че душата ми беше цялостна с музиката на The Beatles и обичаната ми " Yesterday ".
И в случай че " Вчера си е за през вчерашния ден " за мен определено е филм за музиката, то " Бохемска рапсодия " е филм за душата и сърцето на музиката. За харизмата, за гения. И , който се превъплъщава във Фреди Меркюри, съумя да предаде тази харизма и този гений.
Има още...
Въпреки че и " Вчера си е за през вчерашния ден ", и, а и (2018), употребяват художествена измислица, красиво вплетена в действителността към музикантите, макар че критици и злобари настояват, че на равнище сюжет може още да се желае и при трите ленти, за мен те са изпълнили най-важния си замисъл – да ни накарат да си спомним тези скъпи моменти, в които музиката на огромните музиканти е съпътствала най-красивите ни прекарвания.
Тази година още един популярен режисьор – Дани Бойл, отличен с " Оскар " за " Беднякът милионер ", отдава значимото на музиката на една от най-големите банди в миналото. В лентата " Вчера си е за през вчерашния ден " ( " Yesterday " ) той се пробва да възкреси загатна за The Beatles по един много самоуверен, да не кажа и рискован начин – като се пробва да ни убеди, че има и една фикционална галактика, в която най-известните музиканти на света в никакъв случай не са съществували. Да, това е в основата на сюжета на кино лентата, в който героят Джак Малик (изигран от Химеш Пател) постепенно схваща, че никой на този свят не е чувал за именитата група. Малик осъзнава, че това е звездният му момент и голям късмет да се трансформира от един несъвършен музикант в легенда. И той се трансформира във феномен – като Джон Ленън, Пол Маккартни, Ринго Стар и Джордж Харисън. Във филма участва и артистът и притежател на " Грами " Ед Шийран, който играе самия себе си. Именно Шийран оказва помощ на Джак да пресъздаде някои от най-големите шлагери на The Beatles по покъртителен и несравним метод.
Разбира се, този " прочит " на музиката на ливърпулската четворка е напряко абсурден за някои от почитателите, само че както споделя Бойл, концепцията най-вероятно би допаднала на The Beatles, защото " те са експериментатори със характерно възприятие за комизъм ". Режисьорът добавя, че Ринго Стар и вдовицата на Джордж Харисън са гледали кино лентата, а Пол Маккартни е имал положителна реакция към филмовия откъс. За мен филмът издиша при развиването на сюжета, само че душата ми беше цялостна с музиката на The Beatles и обичаната ми " Yesterday ".
И в случай че " Вчера си е за през вчерашния ден " за мен определено е филм за музиката, то " Бохемска рапсодия " е филм за душата и сърцето на музиката. За харизмата, за гения. И , който се превъплъщава във Фреди Меркюри, съумя да предаде тази харизма и този гений.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ